Untitled

През зимата нашата бабинка закла гъските, за да не настинат.
Мамо, колко ми е жал за кончетата, че не могат да си бъркат в носа.
Бабо, ти ще умреш ли?
Ще умра. Ще те заровят ли в дупка?Ще ме заровят.
Дълбоко ли? Дълбоко.
Виж, тогава ще мога да въртя шевната ти машина!
С лопатката си Иван преряза наполовина дъждовен червей.
Защо направи това?
На червейчето му беше скучно. Сега са две. Стана им повесело.
Бабичката разказва на четиригодишния си внук за страданията на Исус Христос: приковали божичко с гвоздеи на кръста, но въпреки гвоздеите божичко възкръснал и се възнесъл.
Трябвало е с винтчета! — съчувствено каза внукът.
Дядото си призна, че не умее да повива новородени.
Ами как си повивал баба, когато е била мъничка?
На едно четири и половина годишно момиченце прочетоха „Приказка за рибаря и рибката”. Ама че глупав старец — възмути се то, — искал от рибката ту нова къща, ту нова корито. До е поискал направо нова бабичка.
Как смееш да се биеш? Ах, маменце, какво да правя, когато просто ме избива на бой!
Бавачке, какво нещо е раят?
Ами това е, дето има ябълки, круши, портокали, череши. ..
Разбирам: раят е компот.
Лельо, за хиляда лева ще изядеш ли умряла котка?

Comments are closed.